До
Г-жа Ивелина Василева
Министър на околната среда и водите
До
Г-жа Лиляна Павлова
Министър на регионалното развитие
До
Г-н Петър Москов
Министър на здравеопазването
До
Д-р Ангел Кунчев
Главен държавен здравен инспекторат
към Министерството на здравеопазването
Дата: 12.01.2015
Относно: Предложения за промяна на Чл.23 (2) и Чл. 22. (3) в НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г. за условията и реда за проучване, проектиране, утвърждаване и експлоатация на санитарно-охранителните зони около водоизточниците и съоръженията за питейно-битово водоснабдяване и около водоизточниците на минерални води, използвани за лечебни, профилактични, питейни и хигиенни нужди. Издадена от министъра на околната среда и водите, министъра на здравеопазването и министъра на регионалното развитие и благоустройството, обн., ДВ, бр. 88 от 27.10.2000 г.
Уважаеми дами и господа,
Наредба №3 е в сила от 27.10.2000 и до момента не е била допълвана или променяна. Практическият опит, придобит от приложението на наредбата върху стотици обекти в продължение на повече от 14 години показва, че тя като цяло работи добре, но се нуждае от спешни корекции, които да изчистят някои спорни моменти и облекчат нейното прилагане в сегашните условия.
1. Предложение за корекция на чл. 23 (2).
Същата се отнася до промяна в текста на чл. 23 (2), който в действащата наредба има вида:
Чл.23 (2) Размерът на пояс II се определя в зависимост от средногодишния проектен експлоатационен дебит на водоизточника, от хидрогеоложките параметри на подземния воден обект или частта от него и граничните условия, но площта не може да бъде по-малка от 25 % от площта на пояс III.
Предлагаме в Чл.23 (2) да отпадне текстът "но площта не може да бъде по-малка от 25 % от площта на пояс III".
Тази корекция се налага поради принципно противоречие между изискванията на чл. 23 (1), чл. 24 (1) и чл. 30 (2) от една страна и чл. 23 (2) от друга, което довежда до нееднозначно тълкуване на процедурите при проектиране на санитарно-охранителната зона и нейното съгласуване и утвърждаване от съответните институции.
Мотиви:
Съгласно Чл. 23 (1) границата на пояс II се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 400 дни би достигнала до водоизточника.
Съгласно Чл. 24 (1) границата на пояс III се определя като вертикална проекция върху земната повърхност на кривата, описана от всички точки от подземния воден обект, водата от които за 25 години би достигнала до водоизточника.
Съгласно Чл.30 (2) санитарно-охранителните зони се оразмеряват чрез математическо моделиране.
От посочените по-горе нормативни изисквания се вижда, че границите, респ. площите на пояси II и III, следва да се проектират чрез математическо моделиране (хидрогеоложки модел) при което в качеството на главен входен параметър се задава транзитно (транспортно) време:
- t = 400 дн - за пояс II
- t = 25 години (9125 дн) - за пояс III.
При очертаване на границите на пояси II и III, съгласно посочените изисквания, площта на пояс II винаги се получава значително по-малка от 25 % от тази на пояс III. Този факт лесно може да се докаже теоретично, чрез елементарни математически изчисления, които тук няма да прилагаме.
При тази ситуация се получава така, че във всички случаи на проектиране на СОЗ, проектантите ще трябва задължително да извършват корекция (увеличаване) на пояс II в съответствие с допълнителното изискване в чл.23 (2), така, че площта на пояс ІІ да стане по-голяма от 25 % от площта на пояс III.
Считаме, че подобен подход за проектиране на СОЗ (при който излишно се завишава площта на пояс II) е крайно неприемлив от гледна точка на ползването на земите, още повече, че изискването за 25% в чл. 23 (2) не се базира на някакви хидрогеоложки, санитарно-хигиенни или екологични съображения, а е чисто формално и включено от съставителите на наредбата по някакви общи (и неизвестни за нас) съображения.
За невъзможността да се изпълнят едновременно двата критерия за оразмеряване на пояс ІІ на СОЗ сме информирали институциите още след нейното публикуване. Същата е отдавна известна на експертите в МОСВ, които повече от 10 - 11 години съгласуват проектите за СОЗ без да изискват корекции за увеличаване площта на пояс II, съгласно изискванията на чл.23 (2).
В последно време обаче, такива проекти започнаха да се връщат масово за доработка и корекция от страна на Министерството на здравеопазването и Областните дирекции към Министерството на земеделието и храните, които изискват стриктно да бъде спазено изискването в чл. 23 (2).
Парадоксалното в случая е това, че в писмата на Областните дирекции към Министерството на земеделието и храните не се изисква да бъде увеличена площта на пояс II, а да бъде намалена площта на пояс III по такъв начин, че след корекцията му да бъде спазено изискването на чл.23 (2) по отношение на пояс II. Подобни тълкувания са крайно неприемливи от гледна точка на охраната на водоизточниците и показват пълно неразбиране на проблема. След подобна корекция, площта на пояс III ще се получи толкова малка, че практически няма да може да изпълнява предназначението си, съгласно изискванията на Закона за водите. В резултат на споменатите съгласувателни преписки, редица проекти за СОЗ на находища на минерални води остават във висящо състояние и нямат никакво развитие във времето. Ще отбележим, че липсата на регламентирани СОЗ - пояси II и III е основна причина за незаконно изграждане на сондажи за минерална вода в находищата, изключителна държавна собственост. Един пример за това е находище "Огняново-Гърмен", където броят и експлоатацията на нерегламентираните съоръжения заплашва да доведе до изтощаване на минералното находище и промяна на качествата на водата.
2. Предложение за допълнение на Чл. 22.
Съгласно Чл. 22. (3) от НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г., за водоизточници в защитени водни обекти (каквито по подразбиране са водоизточниците от находищата на минерални води) и за водоизточници, разположени в регулационните граници на населените места, размерът на пояс I трябва да бъде от 5 до 15 м от всички страни на водоизточника.
Голяма част от съществуващите водоизточници, разкриващи минерални води, са разположени в урбанизирана територия и за тях не съществува теренна възможност да се изградят пояси за пряка охрана с нормативно определените размери. Като пример можем да отбележим водоизточниците от находище "Сандански" и "София-Княжево".
Нашето предложение е в чл. 22 да се добави нова алинея (4), която да регламентира размерите на пояс І на СОЗ за такива водоизточници, при които няма достатъчна теренна възможност да бъде изградена зона за пряка охрана съгласно Чл. 22. (3), но водоизточникът е оборудван и годен за експлоатация и неговото устие е защитено с каптажно съоръжение. Предлагаме в този случай, пояс І на СОЗ да не се огражда, а да се нанесат само неговите граници на кадастралния план, като размерите на пояса да се сведат до същестуващата теренна възможност.
Предлагаме също, при водоизточници с вече изграден пояс І на СОЗ, който е с размери, различаващи се от нормативно уредените съгласно Чл. 22. (3), но който отговаря на изискванията за пряка охрана и запазване на техническото състояние на съответното съоръжение, границите на съществуващия пояс І на СОЗ да се запазят.
Уважаеми дами и господа,
Българската асоциация по подземни води (БАПВ) е създадена като обединение на изявени специалисти в областта на подземните води. В нашите редици към края на 2014 година членуват като физически лица 47 изявени специалисти в т.ч. хидрогеолози, юристи, икономисти, геодезисти, инженер-химици, доктори и 14 фирми, притежаващи изключителен опит в проучвателната и консултантска дейност в областта на подземните води. Натрупаният професионален опит в хидрогеоложките проучвания и проектиране ни дава достатъчно основания да правим обосновани предложения за промяна на съществуващата нормативна уредба, касаеща регламентирането на санитарно охранителните зони около водоизточници използвани за питейни цели и особено тези разкриващи минерални води.
Проектанти от състава на БАПВ за периода 2011-2014 изготвиха над 30 проекта за оразмеряване, изграждане и експлоатация на санитарно охранителни зони (СОЗ) на находища на минерални води изключителна държавна собственост и публична общинска собственост. Повечето от изготвените проекти бяха приети и утвърдени, а зоните учредени, но една част бяха върнати и несъгласувани с изисквания за преработка и корекции от страна на Министерството на здравеопазването и Областните дирекции към Министерството на земеделието и храните основно по изложените по-горе причини, свързани с чл. 23 (2).
Готови сме да участваме в дискусия с експерти от всички съгласувателни ведомства, на която да обосновем аргументирано и необходимостта от други важни корекции, които да облекчат и подобрят практическото приложение на НАРЕДБА № 3 от 16.10.2000 г.
С уважение:
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА БАПВ
Проф. д-р инж. Павел Пенчев
ИЗП. ДИРЕКТОР НА БАПВ
Инж. Величко Величков