Минерални води – подземни води с дълбоко залягане, които имат повишена температура (повече от 20 ^оС) и/или минерален състав, газове и биологично активни компоненти, които ги отличават съществено от обичайните плитко залягащи студени подземни води в района.

Минерални води (балнеоложко определение) – подземни води, които са обявени за минерални. Основните показатели за обявяване на минералните води са: дълбокият подземен произход; устойчивият физикохимичен състав и свойства, които не се влияят от сезонните и многогодишните климатични и други колебания и промени в природната среда; общата минерализация, йонният състав, температурата, редокспотенциалът и съдържанието на биологично активните съставки. Биологично активните съставки се вземат под внимание, ако тяхната концентрация е по-висока от следните минимални стойности в mg/l: флуорид - 2; бромид - 10; йодид - 5; железни йони (двувалентни и тривалентни) - 10; метасилициева киселина - 50; метаарсениста киселина - 1; окисляеми от йод серни съединения, изчислени като сероводород - 10; въгледвуокис - над 300 за питейно прилагане и над 400 за външно прилагане; радон - 185 Bq/l.

Минерални води (юридическо определение) - подземни води за които има издаден сертификат и/или комплексна балнеологична оценка от Министерството на здравеопазването и/или стопанска оценка от Министерството на околната среда и водите.

Находище на минерална вода - подземно водно тяло с минерална вода. Синоними: хидроминерално находище; хидротермална система.

Минерален водоизточник - водоизточник за минерална вода (естествен извор или сондаж), който е обществено достъпен и традиционно се използва за пиене, водоналиване или хигиенни нужди от населението. 

Питейна минерална вода – минерална вода, която отговаря на изискванията за питейна вода.

Натурална минерална вода - вид бутилирана вода, която произхожда от находище на минерална вода, добива се от един или повече естествени извори или изкуствено изградени водоизточници,  има строго определен и постоянен (в рамките на естествените колебания) дебит, температура, минерален състав, съдържание на микроелементи и други компоненти, които й придават специфични свойства и я отличават ясно от обикновената питейна вода; микробиологично е безопасна, първоначалната й чистота и състав остават непроменени поради дълбокия й подземен произход и защитеност срещу замърсяване на находището на минерална вода от което произхожда, и при производството й са спазени изискванията на наредбата за бутилиране.

Комплексно ползване на минерални води - ползването на едно и също водно количество за добив на хидрогеотермална енергия и след отнемане на част от топлината на минералната вода ползването й за други цели.

Балнеоложки обекти - обекти, в които минералната вода се използва за лечебни, профилактични или хигиенни цели, спорт и отдих.

Хидрогеотермално находище – всяко хидравлически свързано хидрогеоложко пространство, в чиито граници са протичали или протичат процеси на формиране, натрупване, движение и възпроизводство на еднородни по произход и еднакви (или близки) по състав и свойства термални води, съдържащи промишлени количества земна топлина (геотермална енергия). Като долна граница за температурата на водата се приема условно 25 ^оС.

Хидротерми – подземни води с температура повече от 20 ^оС

Акратотерми – хидротерми с преобладаващо съдържание на азот и други инертни газове.

Содо – глауберови води – минерални води в които преобладават натриевите и сулфатните йони.

Обща минерализация – сумата от всички разтворени минерални (неорганични) вещества в подземните води в g/l. 

Специфична електропроводимост – косвен показател за общото количество разтворени соли в подземните води, измерва се инструментално чрез електрод и кондуктометър, има дименсия µS/cm, стандартната стойност е при 25 ^оС